Съществително име - ед. ч.
+ж., само +ед. +Спец.
#1 В езикознанието — учленяване на говорните звукове.
#2 В музиката — начин на изпълнение на тоновете.
+прил. [[артикулацио`нен]], артикулацио`нна, артикулацио`нно, +мн. артикулацио`нни (в 1 знач.).
Въпреки че в много езици този звук е по-близък до приблизителна съгласна, няма език който ясно да разграничава приблизителния и проходния звук при мъжечното място на учленение (артикулация). Източник: интернет
В контраст с класическите структуралисти Фуко не вярва, че значението на семантичните елементи е априорно на тяхната артикулация Gutting, Gary (1994). Източник: интернет
В праславянски при промяна на дългите гласни и дифтонгите, в края на думите понякога се получават различни рефлекси, което се дължи най-вероятно на отслабената артикулация, но и на граматична аналогия (например, при падежните окончания). Източник: интернет
Дори можете да усетите и нанесете на своите ноти педали, фразировка, артикулация, туше, замени между ръцете, дори пръстовка. Източник: интернет
Концертът му на 1 юни беше стилен - творби от Йохан Себастиан Бах и Вариации и фуга върху тема от Бах от Макс Регер, изпълнени със забележително прецизна артикулация, интелигентно и артистично. Източник: интернет
Гъвкавата мелодична линия на флейтата се допълваше от клавирните пасажи, изпълнени със завидна артикулация. Източник: интернет
articulateness