Съществително нарицателно име, женски род, тип 47
+ж., само +ед. Начин на изговаряне на звуковете и думите, степен на отчетливост при говорене, декламиране и пеене. _Добра дикция._
Туристи ... терористи ... всичко това е толкова подобно - заради лошата ми дикция. И способността ми да планирам отпускът си. Тери Гилиъм
Критериите за оценка са добра дикция, художественост на изпълнението, артистичност, оригиналност, емоционалност, подбор на репертоара и музикално оформление, казаха организаторите. Източник: интернет
"Бях им признателен за това, което ми даваха"- казва той с добре обработена дикция и звучен глас." Източник: интернет
Нема ли кой да я научи на дикция и правоговор? Източник: интернет
Лидерът трябва да има добра дикция, което е много важно за другите хора да го разберат. Източник: интернет
В интервю Бонинг заявява, че нейната „сантиментална дикция“ дошла със стремежа за по-добро легато. Източник: интернет
diction