дикция
Съществително нарицателно име, женски род, тип 47
Значение
+ж., само +ед. Начин на изговаряне на звуковете и думите, степен на отчетливост при говорене, декламиране и пеене. _Добра дикция._
Синоними
Производни думи
Примери
Туристи ... терористи ... всичко това е толкова подобно - заради лошата ми дикция. И способността ми да планирам отпускът си.
Критериите за оценка са добра дикция, художественост на изпълнението, артистичност, оригиналност, емоционалност, подбор на репертоара и музикално оформление, казаха организаторите.
"Бях им признателен за това, което ми даваха"- казва той с добре обработена дикция и звучен глас."
Нема ли кой да я научи на дикция и правоговор?
Лидерът трябва да има добра дикция, което е много важно за другите хора да го разберат.
В интервю Бонинг заявява, че нейната „сантиментална дикция“ дошла със стремежа за по-добро легато.
Превод на английски език
diction