асонанс

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

Значение

+мн. асона`нси, (два) асона`нса, +м. +Спец. В литературата — съзвучие, повторение на еднакви гласни в един или няколко съседни стиха.

Синоними

Производни думи

Примери

Например в стихотворението „Хаджи Димитър“ на Ботев се среща асонанс с гласната е: „Настане вечер, месец изгрее, звезди обсипят свода небесен, гора зашуми, вятър повее, Балканът пее хайдушка песен“. Източник: интернет

О наред с „а“, „е“, „и“ и „ъ“ е използвана в похвата асонанс, т.е. струпване на сходни гласни звуци за постигане или подсилване на някакво определено настроение, чувство или послание, най-често в мерената реч. Източник: интернет

Превод на английски език

assonance

Думи и термини с близки букви