Съществително нарицателно име, среден род, тип 72
+мн. съзву`чия, +ср.
#1 Съчетание от няколко едновременно звучащи тона с различна височина.
#2 Еднакъв край на стихове; рима.
#3 Само +ед. Хармония, съответствие. _Нежната музика беше в съзвучие с чувствата ми._
Авторитарните и последователни режими, необременени от дебати за трансджендър местоимения и броя на белите хора в сериалите, подушиха слабостта на Западната цивилизация и решиха да действат в съзвучие с имперските си интереси. Източник: интернет
"Апелът ми е националната позиция да бъде достатъчно добре аргументирана, съобразена с националния интерес, и разбира се, в съзвучие с общите интереси за колективната сигурност на НАТО", добави той в интервюто. Източник: интернет
В съзвучие с тези идеи през 2012 г. България въведе забрана за тютюнопушене на обществени места. Източник: интернет
Добитото с военната намеса на Русия освобождение в 1878 г. не бе, прочее, напълно в съзвучие с революционните традиции на българското Възраждане. Източник: интернет
Да се направят всички усилия да се предотврати конфликт и да се направи необходимото от страна на НАТО в съзвучие със съществуващите мерки. Източник: интернет
Мирянов добави, че трябва да строим красиви материални градежи, но и духовни такива: "Защото живеем в свят, в който духовното трябва да бъде винаги в съзвучие с всяко едно друго намерение. Източник: интернет
consonance