Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
+мн. атрибу`ти, (два) атрибу`та, +м.
#1 Характерен белег, свойство, качество, черта на човек или предмет.
#2 +Спец. В езикознанието — определение.
+прил. [[атрибути`вен]], атрибути`вна, атрибути`вно, +мн. атрибути`вни (във 2 знач.). _Атрибутивна функция._
Яснотата не атрибут на писмото, това е самото писмо. Ролан Барт
Вторият по важност атрибут на победителите, след като разберат човешкото измерение, е да знаят какви въпроси да зададат, реторичната природа. Франк Лунц
Парите не са цел, и даже не са средство за достигане, а само съпътстващ атрибут. Целта се явява това, което човек иска от живота. Вадим Зеланд
Вярвам, че усмивката е атрибут на позитивно отношение както за вас самите, така и за възприятието на другите. Джефри Гитомър
Веригите не са задължителен атрибут, но любителите на пътуванията в планината е добре да ги имат. Източник: интернет
А описанието на фактите е задължителен атрибут на заповедта за задържане. Източник: интернет
attribute