Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 15
+мн. бе`лези, (два) бе`лега, +м.
#1 Следа, отпечатък, диря. _Белег от рана._
#2 Естествен или изкуствен знак за разпознаване, за отличаване. _Белег на ухото._
#3 Характерна черта, особеност; признак, свойство. _Белег за висока култура._
Да не се правят никакви отстъпки в живота е белег на безразсъдство. Демокрит
Любезността е също такъв белег на джентълмена, както и смелостта. Теодор Рузвелт
Отличителен белег на куража, Алекс, е смелостта да се сблъскаш с дори неприятни гледни точки. Дейвид Брин
Белег на посредственост е да се търси прецедент. Норман Мейлър
Търсенето на истината в името на истината е белег на историка. Базил Лидъл Харт
Храбрец без белег няма. Туркменска поговорка
scar