Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14a
+мн. безбо`жници, +м.
#1 Човек, който не вярва в бог; неверник.
#2 +Прен. Човек с безбожни прояви и постъпки.
Дяволът не може да бъде безбожник. Лешек Кумор
Целта не е да се покаже какъв злодей и безбожник е Тартюф, а колко са заслепени хората около него. Източник: интернет
За съвременниците дон Жуан е безбожник и прелъстител, който излиза извън модела на обществото. Източник: интернет
Юлиано Чезарини убеждават крал Владислав III, че клетвата му е невалидна, тъй като е дадена на безбожник. Източник: интернет
Който твърди, че някаква дейност на човека може да няма нищо общо с Бог, е безбожник. Източник: интернет
Но той междувременно напусна католическата църква, стана и безбожник, а сега си отиде и от света на живите - на 14 април 2015 година. Източник: интернет
godless