безбожник
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14a
Значение
+мн. безбо`жници, +м.
#1 Човек, който не вярва в бог; неверник.
#2 +Прен. Човек с безбожни прояви и постъпки.
Синоними
Производни думи
Примери
Дяволът не може да бъде безбожник.
Целта не е да се покаже какъв злодей и безбожник е Тартюф, а колко са заслепени хората около него.
За съвременниците дон Жуан е безбожник и прелъстител, който излиза извън модела на обществото.
Юлиано Чезарини убеждават крал Владислав III, че клетвата му е невалидна, тъй като е дадена на безбожник.
Който твърди, че някаква дейност на човека може да няма нищо общо с Бог, е безбожник.
Но той междувременно напусна католическата църква, стана и безбожник, а сега си отиде и от света на живите - на 14 април 2015 година.
Превод на английски език
godless