езичник
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
Значение
+мн. ези`чници, +м. Последовател на езичеството; идолопоклонник.
Синоними
Производни думи
Примери
Две причини да сме по Григорианския календар, първо е по-точен научно, и второ е на християнин, макар и католик, а не на езичник, какъвто е Юлий Цезар.
Може би защото според една от легендите тези зловредни същества изскочили от корема на езичник, който св. Нестор пробол с копието си.
До 16-годишната си възраст се смятал за езичник.
До 16-годишната си възраст се смятал за езичник.
Отначало бил езичник, но повярвал в Христа, след като бил удостоен да види ангел Божий и да получи послание свише - да намери ап.
Има си червен конец на ръката, езичник!
Превод на английски език
gentile