Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
+мн. ези`чници, +м. Последовател на езичеството; идолопоклонник.
Две причини да сме по Григорианския календар, първо е по-точен научно, и второ е на християнин, макар и католик, а не на езичник, какъвто е Юлий Цезар. Източник: интернет
Може би защото според една от легендите тези зловредни същества изскочили от корема на езичник, който св. Нестор пробол с копието си. Източник: интернет
До 16-годишната си възраст се смятал за езичник. Източник: интернет
До 16-годишната си възраст се смятал за езичник. Източник: интернет
Отначало бил езичник, но повярвал в Христа, след като бил удостоен да види ангел Божий и да получи послание свише - да намери ап. Източник: интернет
Има си червен конец на ръката, езичник! Източник: интернет
gentile