Прилагателно име, [[Уикиречник:Български/Типове думи/{{{ТИП}}}|тип {{{ТИП}}}]]
безмъ`лвна, безмъ`лвно, +мн. безмъ`лвни, +прил. [[1]]. Който не проговаря или не издава шум; мълчалив, тих. _Той лежи безмълвен. Безмълвна планина._
#2 +Прен. Безропотен, покорен.
+нареч. [[безмъ`лвно]]. _Гледам безмълвно._
+същ. [[безмъ`лвие]], +ср. (в 1 знач.).
Когато минаваш през трудни моменти и се питаш къде е Бог, спомни си, че учителят е безмълвен по време на изпит. Киану Рийвс
Безмълвен жест може за един миг да съобщи повече, отколкото минута диалог. Шон Конъри
Дълго пазена тайна оставя Виктор безмълвен в "Ергенът" Източник: интернет
"Истината е, че не мога да повярвам на това, което се случва и просто ме оставяте безмълвен. Източник: интернет
Соченият за помагач на свирепия Рагевски остана безмълвен пред журналисти! Източник: интернет
Ако пък е чужденец – ще остане безмълвен от това докосване до вечността и тайните на Вселената! Източник: интернет
speechless