беззвучен
Прилагателно име, тип 79
Значение
беззву`чна, беззву`чно, +мн. беззву`чни, +прил. Който не издава звук или който е лишен от звучност.
+същ. [[беззву`чност]], беззвучността`, +ж.
* _Беззвучна съгласна._ — +Спец. В езикознанието — съгласна, която се учленява без участието на гласилките.
Синоними
мълчалив
безмълвен
безгласен
спокоен
тих
глух
ням
безизразен
безсловесен
без резонанс
потиснат
безшумен
заглушен
приглушен
заглъхнал
Производни думи
Примери
В лингвистиката „фонът“ се нарича беззвучен, ако няма фонация по време на появата му.
Превод на английски език
noiseless