беззвучен

Прилагателно име, тип 79

Значение

беззву`чна, беззву`чно, +мн. беззву`чни, +прил. Който не издава звук или който е лишен от звучност.
+същ. [[беззву`чност]], беззвучността`, +ж.
* _Беззвучна съгласна._ — +Спец. В езикознанието — съгласна, която се учленява без участието на гласилките.

Синоними

Производни думи

Примери

В лингвистиката „фонът“ се нарича беззвучен, ако няма фонация по време на появата му. Източник: интернет

Превод на английски език

toneless

Думи и термини с близки букви