безумен
Прилагателно име, тип 79
Значение
безу`мна, безу`мно, +мн. безу`мни, +прил.
#1 Който е лишен от разсъдък, от ум; луд, побъркан. _Крещи като безумен. Безумен поглед._
#2 Крайно безразсъден. _Безумно намерение. Безумна война._
#3 +Прен. Който е твърде краен в своята проява. _Безумна страст. Безумна омраза._
Синоними
Производни думи
Примери
Мъдър син радва баща си. А безумен син е тъга за майка си.
Светският човек е безумен от гледна точка на духовната личност.
Остава само да намери булка, която да е толкова бедна, толкова презирана и отхвърлена, че да бъде достойна за безумен пастор.
По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, отколкото безумен човек в буйството му.
Едва ли може да се нарече безумен един баща, който бие своята безразсъдна дъщеря.
Това е безумен човек, който се извинява без причина.
Превод на английски език
fool