бръквам

Глагол - сег. вр., 1 л., ед. ч.

Значение

бръ`кваш, +несв. и [[бръ`кна]], +св. Мушвам ръка или пъхам някакъв предмет. _Той бръкна в гърнето и извади една кърпа на възел. Бръкни по-навътре и ще го намериш! Той бръкна в окото ми с пръчка._
__бръквам се/бръкна се. 1.__ — +Диал. Мушвам се, влизам бързо в някое помещение. _Излиза от работа и веднага се бръква в кръчмата. Като се бръкне в тая стая, по цял ден не излиза._
#2 +Разг. Плащам повече, отколкото съм си мислил, или подарявам значително количество пари без особено желание. _Знаеш ли колко се бръкнах за тая пуста кола! Трябва да се бръкнете по-надълбоко, ако искате наистина да им помогнете._