завирам

Глагол, тип 186, несвършен вид, завра-свършен вид

Значение

зави`раш, +несв. и [[завра`]], +св.
#1 +Какво. Пъхвам, мушвам. _Завирам ръце в джобовете._
#2 +Какво. Подавам грубо; доближавам непосредствено. _Заврях писмото в лицето му. Заврях парите в ръцете_ _и`._
#3 +Прен. +Разг. +Какво. Мушвам, слагам така, че не мога да намеря. _Къде си завряла новата ми риза, никъде не я открих._
__завирам се/завра се. 1.__ — Пъхам се, мушвам се, обикн. в тясно място. _Завирам се между храстите._
#2 Спотайвам се. _Какво си се заврял при печката, навън има работа._
#3 +Прен. Намесвам се в работи, които не ме засягат. _Не се завирай в чужди работи, че ще си изпатиш._
#4 +Прен. +Разг. Стоя на длъжност, живея, намирам се на място, в град и т. н., които са ми неприятни. _Завряла съм се в това село, нищо не виждам от живота._
+същ. [[зави`ране]], +ср.
+прил. [[завря`н]], завря`на, завря`но, +мн. завре`ни.
* _Завирам/завра глава/поглед и под._ — +Разг.
#1 Занимавам се прекалено усърдно с нещо, свързано с гледане. _Вечно заврял нос в книгите._
#2 От смущение, негодувание гледам дълго в една точка. _Заврял поглед в пода._
* _Завирам/завра в лицето (на някого)._ — Натрапвам. _Не ми завирай в лицето твоите способности._
* _Завирам/завра в миша дупка. 1._ — Нахоквам жестоко.
#2 Отмъщавам.
* _Завирам си носа/гагата (някъде)._ — Намесвам се в работи, които не ме засягат. _Защо си завираш носа в моите отношения._

----

зави`раш, +несв. и [[завря`]], +св. Започвам да вря, да кипя.
+същ. [[зави`ране]], +ср.