бунт
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
Значение
бу`нтът, бу`нта, +мн. бу`нтове, (два) бу`нта, +м.
#1 Стихийно вълнение срещу властта или срещу установения ред; размирица, смут, метеж.
#2 +Прен. Протест, негодувание, възмущение, силно недоволство.
Синоними
Антоними
Фразеологични изрази
Производни думи
Примери
Единственият начин да се справиш с липсата на свобода в света е да станеш абсолютно свободен, така че самото ти съществуване да бъде своеобразен бунт.
Цялото изкуство е бунт срещу човешката съдба.
Империи, спечелени от завладяването, винаги са паднали или от бунт отвътре, или от поражение от съперник.
Поезията е бунт на човека против това, което е самият той.
Хипи движението политизира моето поколение. Когато свърши, всички започнахме да поглеждаме назад към собствената си история, търсейки в моя случай мотиви за бунт.
Стремежът към бавност, който започва като обикновен бунт срещу обедняването на вкуса в живота ни, дава възможност да преоткрием вкуса.
Превод на английски език
riot