Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 40a
миръ`т, мира`, само +ед., +м.
#1 Спокойствие, тишина. _В планината цареше мир._
#2 Разбирателство, сговор, липса на раздори. _Живеем в мир._
#3 Липса на война.
#4 Мирен договор, примирие. _Сключвам мир._
* _Мир на праха му._ — Нека почиват тленните останки в спокойствие.
* _Нямам мира._ — Непрестанно върша нещо; безпокоят ме постоянно.
* _Оставям на мира._ — Спирам да безпокоя някого.
----
миръ`т, мира`, само _ед., м. Остар._
#1 Свят, вселена.
#2 Светският живот като противоположност на монашеския.
Ако всички искаха мир вместо друг телевизор, тогава щеше да има мир. Джон Ленън
Имащият мир със себе си е мирен и със съседа си, има мир и с Бога. Такъв човек е пълен с благодат, защото Господ си е направил жилище в него. Нектарий Егински
Изтърпи и ще има мир. Започнеш ли да въздаваш зло за зло, и мирът ще те напусне, и Бог ще те остави. Анатолий Оптински
Не си давайте вътрешния мир за нищо на света! Иван Рилски
Живейте тихо и спокойно, трудете се с ръцете си, пазете мир с всички хора и в тези богоугодни дела искрено се молете за помощ от Пресвета Богородица. Лука Войно-Ясенецки
Губим време, за да си осигурим работно време, и водим битки, за да живеем в мир. Аристотел
peace