Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
чинъ`т, чина`, +мн. чи`нове и чинове`, (два) чи`на, +м. Училищна мебел _–_ наклонен плот за писане или рисуване, свързан със скамейка.
----
чинъ`т, чина`, +мн. чи`нове, (два) чи`на, +м. Степен в служебното положение на военни и граждански лица. _Офицерски чин._
Висшият чин е първа степен на гордостта и последна на скромността. Адриан Декурсел
След като удостоиха Лили с чин полковник, и мястото на патриарх Неофит да й предложат, тя няма да се колебае дълго. Кеворк Кеворкян
Ава се затворила в себе си и свита на последния чин, се мъчела да остане незабелязана. Източник: интернет
Абе, Паликыщов, ти знаеш ли, че реално имаш по голям чин от Путин? Източник: интернет
Благодарение на връзките и парите си, той успял да измъкне сина си от затвора и му купил чин “лейтенант” в кралската армия. Източник: интернет
В понеделник, бяй на представлението "Ученикът на последния чин". Източник: интернет
chin