степен
Части на речта
1. степен - Съществително нарицателно име, женски род, тип 49
2. степен - Прилагателно име - м.р.
Значение
степента`, +мн. сте`пени, +ж.
#1 Стъпало, сравнителна величина, етап в развитието. _Висока степен. Сравнително голяма степен. Качествено нова степен._
#2 Служебно положение в йерархията; звание, чин, ранг, титла. _Бакалавърска степен. Научна степен._
#3 Почетна разновидност в зависимост от заслугите; разред. _Орден първа степен._ _Старши научен сътрудник първа степен._
#4 +Спец. В математиката _–_ числова величина, която се получава при умножение на едно число само по себе си веднъж или неколкократно. _Повдигам на втора степен._
#5 +Спец. В граматиката _–_ граматична категория на прилагателни имена и наречия със значение за неравенство в интензивността на признака между сравняваните предмети. _Сравнителна степен. Превъзходна степен._
+прил. [[сте`пенен]], сте`пенна, сте`пенно, +мн. сте`пенни. _Степенна разлика._
* _На ента степен._ — +Разг. Многократно, безкрайно.
Синоними
Вижте всички синонимиФразеологични изрази
Производни думи
Анаграми
Примери
Най-високата степен на човешката мъдрост е способността да се адаптираш към обстоятелствата и да запазиш спокойствие въпреки бурята.
Нашата цивилизация зависи до голяма степен от хартията.
Нашата епоха на тревожност до голяма степен е резултат от опитите да свършим днешната работа с вчерашните инструменти и вчерашните концепции.
Ако аз лъжа, то аз в по-голяма степен оскърбявам себе си, отколкото този, когото съм лъгал.
Никой не може да познае точните добродетели, особено когато някои от пороците са до такава степен близки до добродетелите, че е лесно да се заблудиш по по подобието.
Оптимизмът е психическо състояние, което способства подобряването в значителна степен на физическото състояние.
Превод на английски език
degree