Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 32
деребе`ят, деребе`я, +мн. деребе`и, +м.
#1 +ист. Непокорен на султана турски управник.
#2 +Прен. +Разг. Своеволен управник; потисник, тиранин.
Но това не значи шеф, деребей, бащица или както другите партии, които са от лидерски тип създадени, и там всички гледат накъде ще посочи лидерът. Източник: интернет
Той е не просто самозабравил се селски деребей, а квинтесенция на нашата реалност - цар менте, забогатял от производство на алкохол менте, в сговор с менте политици и корумпирани чиновници. Източник: интернет
От превратната история на с. Смилян изцяло е запазена Часовниковата кула, построена от устовски деребей. Източник: интернет
От края на XVIII век до 1830 година Охрид е под контрола на местния албански феодал деребей Чемаледин бей, син на везир Ахмед паша. Източник: интернет
despot