Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
+мн. вла`стници, +м. +Пренебр. Лице, което има политическа или държавна власт. _Новите властници._
"Борисов управляваше над десетилетие като част от властови картел с множество корпоративно-политически акционери, а не като едноличен властник. Източник: интернет
България и тук прави обречен опит за летене в заключена клетка, скована от западни диктори и от техните изпълнителни служители - български политици, слепи за съществуването на истинския властник по земята ни - бедността. Източник: интернет
Ако се съди от настроенията на медиите по негово време, би трябвало този властник да бъде обесен за лично облагодетелстване. Източник: интернет
Проектозаконът въвежда и нов правен принцип - вместо държавата да доказва, че един имот е незаконен, проверяваният за корупция властник ще трябва да доказва, че е невинен“, съобщава „24 часа“. Източник: интернет
На снимката - обичайното теглене на новогодишни късмети на "Позитано" 20.Снимка: МИХАЕЛА КАТЕРИНСКА Без да го е искал, Борисов пробуди един отдавна тлеещ и донякъде универсален образ на българския властник в съзнанието на част от гражданството. Източник: интернет
Затова е добре всеки кандидат за властник да има предвид, че хората няма да гласуват за политик "втора употреба". Източник: интернет
ruler