Съществително име - ед. ч.
Гр. "област" — териториалните граници на една църква; област, управлявана от висше духовно лице; епархия.
За да покрие разходите по съдебното дело, Ноцков взема и заем от 90 хиляди долара от българския диоцез към ОСА. Източник: интернет
Jones (1964) 641 Тези офицери не са били равни по военен чин на военните комити (comes rei militaris), които командвали части (обикновено на малка армия от комитати в диоцез), а са командвали един или два полка (или николко). Източник: интернет
В него българската църква е начело с „екзарх“, в смисъла на термина, установен в православната църква след 451 година – митрополит, назначен от патриарха да управлява дадена църковна област в патриаршеския диоцез, състояща се от няколко епархии. Източник: интернет
Заедно с владиката Александър, глава на Българския диоцез в Американската православна църква, той отслужи тържествена литургия. Източник: интернет
Военните комити – Comes rei militaris (букв. „Придружител (на императора) за военни операции“) обикновено е командвал малка армия-комитат в диоцез (обикновено около 10 000 души). Източник: интернет
Едва в средата на 16 век е създаден Антверпенски диоцез, което среща значителна съпротива сред гражданите, поради опасенията за разходите за неговата издръжка. Източник: интернет
diocese