диоцезите
Съществително име - мн. ч. членувано
Думата е производна от диоцез
Примери
Изследването на Лутвак завършва до управлението на Константин, преди да бъдат създадени полевите армии (comitatus) в диоцезите.
Икономическата му мощ е голяма; то е едър собственик на земя, от която получава солидни доходи, макар че диоцезите са твърде неравностойни, както по обхват, така и по приходи.
Ранновизантийските крепости в България и съседните земи (в диоцезите Thracia и Dacia).