Съществително нарицателно име, среден род, тип 65
+мн. доби`чета, +ср.
#1 Едро домашно животно, което се използва за работа, за храна, за добиване на различни продукти. _Добичето го гледаше спокойно._
#2 _Прен. Разг. Пренебр._ Глупав, безчувствен човек.
Абе това добиче до кога ще тъпче с този форсмажор? Източник: интернет
Вятър препускаше като изпуснато добиче, косите на бабата се вееха изпод кожената каска, а усмивката на дядо Дамян подпали очите му. Източник: интернет
Аз знам,какво ще каже утре по нова бокова: "Или връщаме турчина, или правителството пада" никъде не пише че незаконно пребиваващ И ВВП ли може да ме изиска като терорист и ще ме овържат кат добиче да ме занесат? Източник: интернет
Затова не се оплакваше и никога не узна, че съседите я окайват, задето Ловиса я кара да бъхти като добиче. Източник: интернет
Тези, които манипулират изборните машини, смятат народа за тъпоумно добиче, с памет на глухарче и си развяват байрака на далаверите. Източник: интернет
Екипите на "Гражданска защита" са дезинфекцирали и нелегалното сметище край село Млада гвардия, където били изхвърлени карантиите на заколеното добиче. Източник: интернет
runtime