Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 2a
звя`рът, звя`ра, +мн. зверове`, (два) звя`ра, +м.
#1 Диво, обикн. хищно животно. _Вълкът е звяр._
#2 +Прен. Злобен, жесток човек. _Спуснаха се да колят и палят като зверове._
+същ. +умал. [[зверче`]], +мн. зверче`та, +ср.
Човекът извън обществото е или Бог, или звяр. Аристотел
Човек е по-лош от звяра, когато е звяр. Рабиндранат Тагор
Смелостта без съвест е див звяр. Робърт Ингерсол
То е така установено в природата. Всеки звяр се страхува от някого и всеки яде някого. Анди Лейн
Да станеш човек е дълъг път, а да се уподобиш на звяр - един миг. Киргизка поговорка
За мишката по-силен звяр от котката няма. Арменска поговорка
beast