Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
+мн. доби`тъци, (два) доби`тъка, +м.
#1 Само +ед. Домашни животни, които се използват за работа, за храна, за добиване на различни продукти — мляко, кожа и др. _Отивам да храня добитъка._
#2 Добиче.
#3 _Прен. Разг. Пренебр._ Глупав, безчувствен човек.
Казват, че водата е за добитък и земеделски производители, че млякото е за деца, а кръвта за мъжете. Уолтър Милър
В момента по границите на Финландия има ниски дървени огради, предназначени да предотвратят преминаването на добитък, напомня БТА. Източник: интернет
В Русия, от времето на Иван Грозни до днес (с някои прекъсвания) идеологията на държавния вожд е следната: "Всичко в държавата е лично мое - пари, природни ресурси, добитък, хора". Източник: интернет
Ако имаше критерии, можеше и нещи друго да е, но на добитък на който Лондон му било гето не може да се помогне. Източник: интернет
Властите смятат хората за добитък, защото те нямат самочувствие. Източник: интернет
Да се изхранват с местна продукция за Вермахта означава да конфискуват фураж и зърно и да колят безразборно домашни птици и добитък, без да мислят за снабдяването в перспектива, да не говорим за оцеляването на цивилните, които произвеждат храната. Източник: интернет
livestock