добросърдечен
Прилагателно име, тип 79
Значение
добросърде`чна, добросърде`чно, +мн. добросърде`чни, +прил.
#1 Който се характеризира с добро сърце, с любов към хората; добродушен. _Добросърдечен човек._
#2 Който е израз на проявена любов към хората. _Добросърдечна усмивка._
+същ. [[добросърде`чност]], добросърдечността`, +ж.
Синоними
Производни думи
Примери
Ефектът на един добросърдечен човек е несъизмерим.
Да, Варлам Шаламов беше мек, добросърдечен човек.
Въпреки световната слава, Фарадей остава скромен, любезен и добросърдечен човек до края на живота си.
След шокираща трагедия тя се оказва в обречен и неприемлив романс с Джихан – честен човек и добросърдечен баща отказал се от всякаква надежда да открие истинската любов.
Марко е човек на реда, внимателен и добросърдечен, изпълнява християнските норми и държи на приличния вид и образованието на децата си.
По характер е добросърдечен и това води до отдръпването му от политическата горчилка, която го заобикаля.
Превод на английски език
softhearted