Съществително нарицателно име, среден род, тип 72
+ср., само +ед. Вяра в добрите намерения на някого, в неговото благоразположение, в неговата порядъчност, съзнателност, професионализъм. _Имам доверие в него. Проявявам доверие. Вот на доверие._
Ако искаш да разбереш колко струва един човек, подари му малко доверие и виж за какво го използва. Източник: интернет
Лесно достигнатото съгласие не заслужава доверие. Лао Дзъ
Понякога капка лъжа може да погуби океан доверие. Източник: интернет
Страхът от бъдещето се преодолява с доверие към Божият промисъл и подвизаване в доброто. Порфирий Кавсокаливит
Мълчанието е най-сигурното поведение за онзи, който няма доверие на себе си. Франсоа дьо Ларошфуко
Разоръжаването - при взаимна чест и доверие - е императив. Дуайт Айзенхауер
trust