Съществително нарицателно име, среден род, тип 72
+ср., само +ед.
#1 Чувство на почит, ценене на личността; преклонение; признаване на достойнствата. _Изпитвам дълбоко уважение към него. Храня уважение. Показвам уважението си. Печеля уважението на всички._
#2 Почит и спазване на закони, ред.
Никой не е длъжен да бъде с теб в най-тежките ти дни. Затова огромно уважение заслужават тези, които го правят! Източник: интернет
Уважение към миналото – това е чертата, която отличава образоваността от диващината. Александър Пушкин
Няма безгрешни хора. Затова достойни за уважение са тези, които си признават, когато са сбъркали и правят всичко възможно да поправят грешката си. Източник: интернет
Мехурите по ръцете са по-достойни за уважение от пръстените. Естонска поговорка
Към този, с когото са свикнали, няма уважение. Абхазка поговорка
Чести посещения - малко уважение. Туркменска поговорка
respect