Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
+мн. дуду`ци, (два) дуду`ка, +м. +Диал. Дървена свирка, подобна на цафара.
Колкото и да се напъваш, по-разследваш дудук няма да станеш. Източник: интернет
В един момент фанфари и дудук, символизиращ приемствеността с прабългарските традиции, подават сигнала "Внимавайте всички", след което се подава команда "Чупене - почни!" Източник: интернет
А свиреше на дудук, с това го запомнихме. Източник: интернет
Мои противници са всички, които търчат да налапат големия руски дудук. Източник: интернет
Виетконгците още говорят за майсторските му изпълнения на дудук! Източник: интернет
Или ако предпочитате - с дудук в дупето. Източник: интернет
duduk