1. свирка - Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
2. свирка - Глагол - сег. вр., 3 л., ед. ч.
Производна на свиркам
+мн. свирки, +ж.
#1 Малък инструмент, който свири при духане. _Съдийска свирка._
#2 Приспособление, с помощта на което се свири за даване на сигнал. _Свирка на влак._
* _Вървя/играя по свирката (на някого)._ — +Разг. Съобразявам се с желанията на друг, изпълнявам безропотно нарежданията му.
Никол може да прави всичко, което включва топка и свирка. Лори Халсе Андерсен
Страната на равните възможности – който иска, пее с чужд глас, който не иска – танцува под чужда свирка. Валентин Домил
Който свири добре на свирка - не му трябва тъпан. Българска поговорка
От всяко дърво, свирка не става. Българска поговорка
А публиката не е доволна и свирка! Източник: интернет
Енорийските брачни свидетелства измерват точката, в която изкопаемите горива освобождават работниците от ритъма на природата и вместо това ги свързват с фабричната свирка. Източник: интернет
whistle