1. дух - Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
2. дух - Глагол - мин.св.вр., 1 л., ед. ч.
Производна на дуя
духъ`т, духа`, +мн. ду`хове и духове`, (два) ду`ха, +м.
#1 Само +ед. Съзнание, мислене, психически способности.
#2 Вътрешна, нравствена, волева сила на човек. _Имам силен дух. Духовете са разбудени._
#3 Само +ед. Нематериално начало при сътворението, което след смъртта напуска тялото.
#4 В митологичните представи — нематериален образ на покойник. _Из къщата бродят духове._
#5 +Прен. Само +ед. Съдържание, истински смисъл на нещо. _В духа на промените._
#6 +Прен. Само +ед. Вътрешни взаимоотношения в колектив и изграденото в зависимост от тях настроение. _В кабинета витаеше дух на нетърпимост._
* _Предавам богу дух._ — Умирам.
Не търси опора в хората, а в Бога, и Господ ще изпрати надеждни приятели по дух. Йоан Крестянкин
Три неща в живота, които са наистина постоянни: - ОТЕЦ, СИН И СВЕТИЯТ ДУХ. Николай Велимирович
Докато човешкият дух процъфтява на тази планета, музиката в някаква жива форма ще я придружава и поддържа и ще й придава изразителен смисъл. Арън Копланд
Още нито един песимист не е проникнал в тайните на звездите, не е открил неизвестна земя и не е открил пред човешкият дух нови небеса. Хелън Келър
Близките по дух хора се привличат един към друг. Японска поговорка
Здрав дух в здраво тяло. Английска поговорка
spirit