характер
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
Значение
+мн. хара`ктери, (два) хара`ктера, +м.
#1 Съвкупност от отличителни черти от психиката на човек, които се проявяват в поведението му. _Весел характер. Лош характер. Твърд характер._
#2 +Прен. Литературен герой, образ. _Писателят рисува различни характери._
#3 Само +ед. Упоритост, последователност, твърда воля. _Човек с характер._
#4 Само +ед. Отличителна черта, особеност, естество. _Характер на спортно състезание. Спортът имаше агресивен характер. Какъв характер ще има срещата?_
Синоними
Антоними
Вижте всички антонимиФразеологични изрази
Производни думи
Примери
Падането е опит. Борбата е характер. Да не се отказваш е живот.
Характер е когато казваме истината, независимо дали имаме полза от това.
Мечтите – това са крайъгълните камъни на нашия характер.
Честото подражание става част от в собствения характер.
На дълъг път научаваш издръжливостта на коня си. С дълго изминалото време научаваш истинския характер на приятелите си.
Elliott Management продаде италианския гранд на друг американски фонд - Redbird Capital, като и двете сделки са с особен характер.
Превод на английски език
character