Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
+мн. хара`ктери, (два) хара`ктера, +м.
#1 Съвкупност от отличителни черти от психиката на човек, които се проявяват в поведението му. _Весел характер. Лош характер. Твърд характер._
#2 +Прен. Литературен герой, образ. _Писателят рисува различни характери._
#3 Само +ед. Упоритост, последователност, твърда воля. _Човек с характер._
#4 Само +ед. Отличителна черта, особеност, естество. _Характер на спортно състезание. Спортът имаше агресивен характер. Какъв характер ще има срещата?_
Падането е опит. Борбата е характер. Да не се отказваш е живот. Източник: интернет
Характер е когато казваме истината, независимо дали имаме полза от това. Източник: интернет
Истинският характер на човек се появява, когато се напие. Чарли Чаплин
Мечтите – това са крайъгълните камъни на нашия характер. Хенри Дейвид Торо
Честото подражание става част от в собствения характер. Квинтилиан
На дълъг път научаваш издръжливостта на коня си. С дълго изминалото време научаваш истинския характер на приятелите си. Китайска поговорка
character