Прилагателно име, тип 79
двули`чна, двули`чно, +мн. двули`чни, +прил. Който проявява или съдържа двуличие; лицемерен. _Двуличен политик. Двулична постъпка._
Аз не съм двуличен човек - не съм водил отбора, за да спечеля титлата и след това да правя драми, за да ме оставят на поста още и още. Източник: интернет
Калин не е двуличен, той е хлъзгав и многоличен. Източник: интернет
По извадки от дневника може да се съди, че Негово Величество бил малодушен, коварен, двуличен, колеблив, страхлив, безхаберен. Източник: интернет
Хандс е лукав и двуличен моряк, който намира смъртта си от ръцете на Джим, при опит да заколи момчето. Източник: интернет
Това че Доналд е двуличен ще ви демострирам със следното: Откъде е терориста осъществил най-големият терористичен акт в САЩ? Източник: интернет
Един от малкото играчи в професионалния футбол, който наистина е двуличен, той е способен да играе като защитник или халф, от двете страни на терена. Източник: интернет
duplicitous