Съществително име - ед. ч. членувано
Думата е производна от двусмислие
Крайният характер на доминиращите възгледи често се прикрива от неяснотата и двусмислието на предлагания край. Джон Ролс
Двусмислието е голяма част от света на пост-истината, в който живеем. Пол Трембли
В този шедьовър на двусмислието и апотеоз на брюкселския евроезик Пиебалгс сподели, че българските власти били предприели необходимите стъпки, за да проверят злоупотребата със СРС-та. Източник: интернет
Нямам предвид, естествено, двусмислието, което ти влагаш в думите:"Моят социаизъм е наред". Източник: интернет
Иронията между делата и думите на героите води до темата за двусмислието в трагедията. Източник: интернет
Непрекъснатото разклащане на основите на съюзите, засилва двусмислието и несигурността между лоялността и предателството на героите. Източник: интернет