двусмислието
Съществително име - ед. ч. членувано
Думата е производна от двусмислие
Примери
Крайният характер на доминиращите възгледи често се прикрива от неяснотата и двусмислието на предлагания край.
Двусмислието е голяма част от света на пост-истината, в който живеем.
В този шедьовър на двусмислието и апотеоз на брюкселския евроезик Пиебалгс сподели, че българските власти били предприели необходимите стъпки, за да проверят злоупотребата със СРС-та.
Нямам предвид, естествено, двусмислието, което ти влагаш в думите:"Моят социаизъм е наред".
Иронията между делата и думите на героите води до темата за двусмислието в трагедията.
Непрекъснатото разклащане на основите на съюзите, засилва двусмислието и несигурността между лоялността и предателството на героите.