Съществително име - ед. ч.
+мн. дя`кони, +м. +Спец. Църковен служител — помощник на свещеник, който участва в службата, но няма право сам да извършва богослужение.
+прил. [[дя`конов]], дя`конова, дя`коново, +мн. дя`конови.
А дякон Бранимир е пчелар и се занимава с добива на някои от видовете мед на Honey Talks. Източник: интернет
Великият събор без изключение забранява на епископ, презвитер, дякон или кой и да бил от клира да държи в къщата си съжителстваща жена, освен майка, сестра, леля или такива лица, които са свободни от всяко подозрение. Източник: интернет
В тази дейност особено се отличил дякон Стефан, който заради споменаването му на първо място е наречен после архидякон. Източник: интернет
Понеже, преди да се захване с революционно дело, той действително бил дякон, затова и знаел всичките църковни песнопения и никой от присъстващите не го заподозрял. Източник: интернет
Да се подреди, демек, до останалите европейски народи, както призоваваше преди век и половина един разпопен дякон… Източник: интернет
Няколко години по-късно през 319 г. младият Атанасий е произведен в свещенически сан – дякон. Източник: интернет
deacon