духовник
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
Значение
+мн. духо`вници, +м. Църковен служител; свещенослужител.
+прил. [[духо`внически]], духо`вническа, духо`вническо, +мн. духо`внически.
Синоними
Антоними
Хипоними
Фразеологични изрази
Производни думи
Примери
В източен Багдад са разположени редица проирански милиции, които в момента са в конфликт с влиятелния шиитски духовник и водеща политическа сила в Ирак Муктада ас Садр.
Ердоган посочи бившия главен редактор на вече несъществуващ вестник, свързан с групата на базирания в САЩ ислямски духовник Фетхуллах Гюлен, сред заподозрените, търсени за репатриране.
Махмуд и Фариде са деца на починалия преди месец Али Техрани, духовник и опозиционер, женен за Бадри Хосейни Хаменей, сестра на духовния водач.
В понеделник влиятелният шиитски духовник обяви, че се оттегля от иракската политика.
Гневът на Ердоган към двете страни се засили и от това, че приемат също така и последователи на турския учен и духовник Фетхуллах Гюлен.
Доверчивият Йоан-Владимир не се усъмнил, защото поканата била отпратена от висш духовник.
Превод на английски език
cleric