дюдюкане
Съществително нарицателно име, среден род, тип 71
Значение
1. Свиря с уста.
2. Свиря с уста и викам, за да изразя недоволството си, възмущението си от някого; освирквам.
Синоними
Производни думи
Примери
С освиркване и дюдюкане беше посрещнато от протестиращите съобщението в третата точка от споразумението, че авансът за юли ще се изплати до 18 число на този месец.
Тази „политика на дюдюкане“ малко подобрява вече намаления престиж на Камарата на общините.
Превод на английски език
boo