Съществително име - мн. ч. членувано
Думата е производна от дюдюкане
Роналдо не обръщаше внимание на дюдюканията по повод наднорменото тегло и привидната пасивност; на всички въпроси отговаряше с простичкото, но напълно разбираемо "Не искам нови контузии." Източник: интернет
Не само с огражденията, полицаите и дюдюканията по Пирински. Източник: интернет