елегията
Съществително име - ед. ч. членувано
Думата е производна от елегия
Примери
Върху тази тема в елегията „Аз искам да те помня все така“ наразсъждаваха зрелостниците, които избраха да пишат интерпретативно съчинение на днешния държавен зрелостен изпит по български език и литература.
Безспорно внимание заслужава късният сборник на Спенсър „Жалби“, където се открояват елегията „Отломките на времето“, епитафията „Астрофел“, написана по повод смъртта на Филип Сидни, както и поемата „Приказка на майка Хюбард“.
Израз на тази носталгия и близост до живота на народа е цялата му поезия, и особено елегията „
По някакво чудо елегията преминава отвъд мъки и страдания и се отправя към баладата.
Това е тази лична нотка, която Ламартин внася в романтичната поезия: създава елегията.
Пиесата завършва с елегията на Княза, посветена на влюбените: „защото досега светът не знай/ любов по-чиста и съдба по-клета/от тази на Ромео и Жулиета!“