Съществително нарицателно име, женски род, тип 47
+мн. еле`гии, +ж. _Спец._
#1 Лирическо стихотворение, плод на скръбни, тъжни, трагични преживявания на поета.
#2 Музикална пиеса с такъв характер.
+прил. [[елеги`чен]], елеги`чна, елеги`чно, +мн. елеги`чни.
Заради тези и други подобни нерадостни заключения одата за ИТН и техните действия преминава в елегия - елегия за здравия разум в българската политика. Източник: интернет
Всеки дистих изразява отделна завършена мисъл, а цялата елегия изразява размислите и впечатленията на поета от различни актуални теми и демонстрира неговата гражданска позиция и обществена ангажираност. Източник: интернет
Архаичната елегия често е използвана за патриотични цели, за да носи кураж по време на война и за да бъдат отпразнувани националните постижения. Източник: интернет
Друга гледна точка е, че поемата е елегия за ужасна загуба и че авторът монах посочва като причина за поражението гордостта на Биртнот – която е грях. Източник: интернет
Никола Обрешков” – гр. Разград; „Елегия” от Христо Ботев; 2. Драгомир Друмев – 14г., СОУ„Христо Ботев” – гр. Цар Калоян; „Обесването на Васил Левски” от Христо Ботев; 3. Ния Василева – 17г., ПМГ„Акад. Източник: интернет
Другата елегия представлява изпълнено с благороден патос кредо за значимостта на собствения живот, изпълнен с „фаталната“ сила на голямата поезия, която преобразява действителността в нови и съвършени форми. Източник: интернет
lament