епископия
Съществително име - ед. ч.
Значение
+мн. епископи`и, +ж. Църковна област, управлявана от епископ.
Синоними
Производни думи
Примери
Агатоникийска е титулярна епископия и на Българската екзархия от 30 декември 1951 година.
Браницката епархия е титулярна епископия на Българската православна църква.
Булата разрешава спора между Френската епископия и Светия престол относно имуществото на рицарите-тамплиери.
В 1624 – 1653 година Херианската епископия е повишена в архиепископия, а през юли 1767 година в митрополия с името Халдийска и Херианска и седалище в Аргируполис.
В 1644 година Китирската епископия е прехвърлена от Монемвасийката митрополия към Филаделфийската.
Берое е седалище на епископия, прераснала в архиепископия.
Превод на английски език
bishopric