епитет
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
Значение
+мн. епите`ти, (два) епите`та, +м. +Спец. В поетиката — художествено определение на предмет за по-голяма изразителност.
Синоними
Производни думи
Анаграми
Примери
Интересно е как Методи Методиев за всеки мондиал намира удачен епитет, хем определящ го от спортно-техническа гледна точка, хем позициониращ го в обществено-културното пространство.
И аз съм сигурен, че именно свещеникът, който е предал текста на каменоделеца, сам е вмъкнал един рядко срещан епитет към св. Георги – „славнаго”, а не мъченик.
Мислех, че "англосаксонците" е тролски епитет за употреба в мрежата, а то било официален термин в дипломатическия речник на руското външно министерство.
Така негласно прибави от себе си към умни и красиви още един епитет, най-важният - морални.
Ботаническият епитет „petraea“ в латинското название на вида се отнася до природната склонност на горуна да вирее на скалисти места.
Видовият епитет auricularia („ушенцева“) е образувано от лат. auricula („ушенце“; умалително на auris, „ухо“) и наставка -aria за образуване на общо прилагателно от женски род.
Превод на английски език
epithet