Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
+мн. епите`ти, (два) епите`та, +м. +Спец. В поетиката — художествено определение на предмет за по-голяма изразителност.
Интересно е как Методи Методиев за всеки мондиал намира удачен епитет, хем определящ го от спортно-техническа гледна точка, хем позициониращ го в обществено-културното пространство. Източник: интернет
И аз съм сигурен, че именно свещеникът, който е предал текста на каменоделеца, сам е вмъкнал един рядко срещан епитет към св. Георги – „славнаго”, а не мъченик. Източник: интернет
Мислех, че "англосаксонците" е тролски епитет за употреба в мрежата, а то било официален термин в дипломатическия речник на руското външно министерство. Източник: интернет
Така негласно прибави от себе си към умни и красиви още един епитет, най-важният - морални. Източник: интернет
Ботаническият епитет „petraea“ в латинското название на вида се отнася до природната склонност на горуна да вирее на скалисти места. Източник: интернет
Видовият епитет auricularia („ушенцева“) е образувано от лат. auricula („ушенце“; умалително на auris, „ухо“) и наставка -aria за образуване на общо прилагателно от женски род. Източник: интернет
epithet