епитетът
Съществително име - ед. ч. пълен член
Думата е производна от епитет
Анаграми
Примери
Епитетът „Понтийска“, както и въобще обвързването на богинята с морето, се среща за пръв път и би могъл да бъде резултат от преосмисляне на същността на Майката на боговете на местна почва.
В литературата инверсията е литературен подход, при който епитетът е след съществителното име, което пояснява.
А епитетът, с който се обръщаш към мен си остава за твоя сметка.
Доктор по старобългарски език от 2005 г. с дисертация на тема „Епитетът в старобългарската книжнина от XIV – XV век“.
Името и тук не може да бъде прочетено, но ясно се чете епитетът към него – „Неврокопска“.
Епитетът „коджа“ в османо-турски значи „голям“ или „велик“ и Рагъп паша го получава за държавнически заслуги.