езичество
Съществително име - ед. ч.
Значение
+ср., само +ед. Религия, основана на поклонението на много богове; идолопоклонство.
Синоними
Производни думи
Примери
"В текстовете се съдържат връзки със старобългарското езичество, с българската митология, с основата на християнството като цяло.
Ами тя е омраза към всичко руско и според теб сигурно това е много европейско, а националистите има се кланят на бог Перун на когото са принасяли жертви - това езичество сигурно пак е белег на цивилизованост и европеизъм?
Steigmann-Gall заключава, че „далеч от застъпничеството за езичество или антихристиянска религия, Eckart смята, че в следвоенната опашка на Германия Христос е лидер, на когото трябва да се подражава.“
Ал-Ихлас означава „чистота“ или „пречистване“ в смисъл на да останеш вярващ и да пречистиш душата си от неислямските вярвания (от езичество например).
В основата на българския фолклор стоят митологичните представи на славянското езичество.
В почитането на това място има преплитане на елементи от езичество, християнство и мюсюлманство.
Превод на английски език
paganism