Съществително име - ед. ч.
+мн. фи`ниши, (два) фи`ниша, +м.
#1 Заключителна част на скоростно спортно състезание.
#2 Финал (във 2 знач.).
Не можеш да се върнеш в миналото и да промениш своя старт, но можеш да стартираш сега и да промениш своят финиш. Рой Джоунс младши
Докато наблюдавах няколко момиченца, които скачаха на въже под развеселения поглед на един възрастен, се запитах защо винаги съм възприемал щастието като далечен финиш, толкова труден за достигане. Източник: интернет
В него, на първия финиш на изкачване в състезанието, Индураин завършва в първата група, отстранявайки основните съперници и получавайки 30 секунди пред Кяпучи. Източник: интернет
Вместо за 9 септември, както прогнозираха родните специалисти Инджев и Одисей, някъде за 7 ноември ще са финиш. Източник: интернет
Икс остана извън точките на седма позиция, пред Прайс, Джоунс (който е пред уелсеца до 71-ва обиколка), Леклер, Регацони, Лафит и Пъркинс който донесе първия финиш за Боро. Източник: интернет
Меркс преминава финиш линията като победител на Амстел Голд през 1975 г. Източник: интернет
finish