Съществително нарицателно име, женски род, тип 47
+мн. фле`ксии, +ж. _Спец._ В граматиката — граматическо окончание при изменението на формите на думите; окончание.
В латинския родът е отчасти въпрос на съгласуване на прилагателните и местоименията със съществителните, и отчасти въпрос на флексия, тоест има различни парадигми, свързани с мъжки/женски род от една страна и среден от друга. Източник: интернет
В изгърбено положение (флексия на гръбнака) настъпва подобряване. Източник: интернет
В някои палеоазиатски езици мн.ч. е изразено чрез вътрешна флексия (отнася се за група от думи). Източник: интернет
Някои падежи обаче изискват промяна на корена (коренова флексия) и има сливане на морфеми. Източник: интернет
Понякога вътрешната флексия е единственият белег за мн.ч. напр. нем. vater – väter (членът външно не се мени). Източник: интернет
Това отношение се изразява чрез падежните форми, образуващи се с помощта на падежни окончания (падежна флексия). Източник: интернет
flexion