флексия
Съществително нарицателно име, женски род, тип 47
Значение
+мн. фле`ксии, +ж. _Спец._ В граматиката — граматическо окончание при изменението на формите на думите; окончание.
Синоними
Производни думи
Анаграми
Примери
В латинския родът е отчасти въпрос на съгласуване на прилагателните и местоименията със съществителните, и отчасти въпрос на флексия, тоест има различни парадигми, свързани с мъжки/женски род от една страна и среден от друга.
В изгърбено положение (флексия на гръбнака) настъпва подобряване.
В някои палеоазиатски езици мн.ч. е изразено чрез вътрешна флексия (отнася се за група от думи).
Някои падежи обаче изискват промяна на корена (коренова флексия) и има сливане на морфеми.
Понякога вътрешната флексия е единственият белег за мн.ч. напр. нем. vater – väter (членът външно не се мени).
Това отношение се изразява чрез падежните форми, образуващи се с помощта на падежни окончания (падежна флексия).
Превод на английски език
flexion