флексията
Съществително име - ед. ч. членувано
Думата е производна от флексия
Примери
Докато в конЕ белегът за множественост е еднократен (флексията –е), в конЕТЕ идеята за множественост е подсилена и от облика на определителния член (т.нар. двойно маркиране).
За разлика от другите славянски езици в българския има пълен и непълен член, исторически флексията при падежите почти е отпаднала (вж.
Окончанието (флексията) стои в края на думата и изразява граматически значения.