Съществително име - ед. ч. членувано
Думата е производна от флексия
Докато в конЕ белегът за множественост е еднократен (флексията –е), в конЕТЕ идеята за множественост е подсилена и от облика на определителния член (т.нар. двойно маркиране). Източник: интернет
За разлика от другите славянски езици в българския има пълен и непълен член, исторически флексията при падежите почти е отпаднала (вж. Източник: интернет
Окончанието (флексията) стои в края на думата и изразява граматически значения. Източник: интернет