Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 31a
гада`телят, гада`теля, +мн. гада`тели, +м. Човек, който владее и упражнява изкуството да гадае (в 1 знач.).
Отхвърляйки обвиненията, че е нищо друго освен шарлатанин, Атос каза пред Daily Star: „Не се смятам за гадател, не вярвам в това. Източник: интернет
3. Неродени - наемете гадател, който ще разговаря с тях и ще разберете техните желания за гласуване. Източник: интернет
Ако бардът е поет и музикант, пазител на традицията, вдъхновяващ, но и развличащ съплеменниците си, а оватът – лекар, гадател и прорицател, то друидът е съветник, съдия, учител, както и всепризнат авторитет в областта на култа и церемониала. Източник: интернет
Не мога да предвидя, не съм гадател. Източник: интернет
Второзаконие 18:10-12 " Да не се намира между тебе някой, който да прекара сина си или дъщеря си през огън, никой чародей, астролог, гадател, или омаятел, никой баяч, запитвач на зли духове, врач.. Източник: интернет
Една от по-известните му творби е едноактната опера Селският гадател (1752). Източник: интернет
fortune teller