вълшебник
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14a
Значение
+мн. вълше`бници, +м.
#1 В приказките: магьосник.
#2 +Прен. Човек, който очарова, пленява, омайва.
Синоними
Производни думи
Примери
Да различиш вълшебник от прост човек е много просто: ако не можете да разберете, как при него "това" се получава, пред вас е вълшебник.
Английският вълшебник е особено същество.
От 10 годишен дълбае с длетото и вече е вълшебник, който вае уникални произведения от дърво.
Въпреки това, Гандалф го смята за достоен вълшебник, честен и дори го нарича свой братовчед в разговор с хобитите.
Живеем като в транс и чакаме някой вълшебник да поеме отговорността за собствения ни живот.
За Антон Новак е създаден документалният филм „Зеленият вълшебник“ на Радио-телевизионния център (РТВЦ) във Варна.
Превод на английски език
magician