Съществително име - ед. ч.
+мн. гъ`рбици, +ж.
#1 Неестествена изпъкналост на гърба вследствие изкривяване на гръбначния стълб.
#2 Изпъкналост, издатина на равно място.
От пречупения гръбнак израства душевна гърбица. Станислав Йежи Лец
Тегля тежкия си мозък като гърбица. Хайнер Мюлер
В кариерата за камъни не се нрави кариера, а гърбица. Веселин Георгиев
Както ръчица пипала, тъй гърбица носила. Българска поговорка
В големите разпределителни гари, където се композират и разпускат много товарни влакове, има повдигнат насип, върху който са положени релсите, наречен „гърбица“. Източник: интернет
В младо състояние е широкодъговидна, а развита е плоска, често със заоблена гърбица. Източник: интернет
hump