гърбицата
Съществително име - ед. ч. членувано
Думата е производна от гърбица
Примери
Отначало тя е легнала под ножа, за да махне гърбицата му, но върхът му е останал доста остър.
Феновете им бяха категорични, че не са имали нужда от интервенцията, но пък манекенката открай време искаше да изпили гърбицата на обонятелния си орган.
Приближавайки се към него, гърбицата на вълната се издига в една точка по-високо от другаде и именно там гребенът ѝ започва да побелява.
Това означава, че най-вероятно Габи е лягала под ножа поне още веднъж, след като е махнала гърбицата му.
Композицията се изтегля по изтеглителен коловоз, като последният вагон е към гърбицата, след което локомотивът започва да бута към нея.
След няколко преселвания, то окончателно се установява в къщата „При гърбицата“ ( ), на Карловия площад.